Преди около 300 г., в началото на XVIII век, кафенетата вече са били емблематични места за обществения и интелектуалния живот. Макар и много различни от съвременните кафенета, които познаваме днес, те са играели също толкова централна роля в обществото. Хората са идвали, разбира се, за да пият кафе, но и за да разговарят, да обменят идеи, да четат вестници и да обсъждат политика или философия.
Да се потопим в света на кафенетата отпреди три века означава да открием семпли, но оживени места, където ароматът на прясно приготвено кафе се е смесвал с глъчката на разговорите.
Семпли, но уютни места
За разлика от съвременните кафенета с внимателно обмислен дизайн, кафенетата през XVIII век често са били скромни заведения. Обзавеждането обикновено се е състояло от дървени маси, пейки или обикновени столове, понякога износени от времето.
Стените са били облицовани с дърво или просто варосани. За осветление са служели свещи или маслени лампи, които са излъчвали топла, но доста слаба светлина. Въздухът често е бил задимен, защото посетителите са пушели лули или тютюн.
Подът, често от камък или дърво, понякога е бил посипван със стърготини, за да попиват разлетите течности и да улесняват почистването. Всичко това е създавало непретенциозна, но дружелюбна обстановка.
Въпреки своята простота тези места са кипели от живот. В тях са се чували изблици на смях, разгорещени разговори и звън на чаши и лъжички.
Кафе, много различно от днешното
Кафето, което се е пиело преди 300 г., не се е приготвяло като днес. Разбира се, еспресо машини не е имало и са се използвали много по-примитивни методи.
Кафето често се е варяло в големи кафеници или се е приготвяло в метални съдове. В някои райони са се използвали методи, близки до това, което днес наричаме турско кафе, с много фино мляно кафе.
Напитката обикновено се е поднасяла черна и много силна. Захарта е започвала да се разпространява в Европа, но все още е била скъп продукт. Мляко се е добавяло рядко.
Чашите са били по-малки от съвременните големи чаши с дръжка. В някои кафенета кафето дори се е сервирало в купички или калаени чаши.
Места за срещи и дебати
Една от най-забележителните особености на някогашните кафенета е била тяхната социална роля. Те са били много повече от обикновени места за топла напитка.
В Париж, Лондон или Виена кафенетата са били предпочитани места за срещи на интелектуалци, писатели, търговци, а понякога и политици. Хората са идвали, за да обсъждат последните новини, да коментират политическите събития или да спорят по философски въпроси.
В Лондон някои кафенета дори са били наричани „университети за едно пени“. Срещу цената на чаша кафе — често едно пени — човек е можел да се включи в увлекателни дискусии и да срещне образовани хора.
Така тези заведения са допринасяли за разпространението на идеи и обмена на информация.
Вестниците и информацията
Кафенетата са играели важна роля и в разпространението на информация. Много от тях са предоставяли вестници, които посетителите са можели да четат.
Във времена, когато малцина са можели да се абонират за печатни издания, кафенетата са се превръщали в места, където хората са идвали да прочетат новините за деня. Понякога вестниците са били закрепвани на дървени поставки или окачвани, за да не изчезват.
Посетителите са четели някои статии на глас, което след това е подхранвало разговорите в залата.
Така кафенето се е превръщало в истински център за обмен на идеи и информация.
Предимно мъжка клиентела
Трябва да се припомни също, че преди 300 г. посетителите на кафенетата са били предимно мъже. В много европейски градове жените рядко са присъствали в тези заведения.
Кафенетата са се смятали за места за общуване между мъже, където са се събирали търговци, занаятчии, писатели или студенти. Разговорите са можели да бъдат оживени, понякога шумни, а атмосферата — доста свободна.
Едва много по-късно кафенетата ще се превърнат в отворени за всички места, каквито ги познаваме днес.
Специализирани кафенета
С течение на времето някои кафенета са привлекли определени групи посетители.
В Лондон например някои заведения са били посещавани главно от търговци или застрахователи. Други са привличали по-скоро писатели или учени.
Човек почти е можел да познае каква е клиентелата на едно кафене още с прекрачването на прага. Някои са били известни с интелектуалните си дебати, други — с разговорите си за търговия.
Понякога тези кафенета дори са допринасяли за възникването на важни институции. Например Lloyd’s of London, днес известен застрахователен пазар, води началото си от лондонско кафене от XVII век.
Все още екзотична напитка
Преди триста години кафето все още е било сравнително нова напитка в Европа. Пренесено от Близкия изток през XVII век, то бързо е придобило популярност, но е запазило екзотичното си излъчване.
Зърната са идвали главно от Йемен или от първите колониални плантации. Превозът им до Европа е бил дълъг и скъп.
Въпреки това търсенето непрекъснато е нараствало. Кафето е било възприемано като стимулираща напитка, която помага на човек да остане буден и да мисли. За разлика от бирата или виното, които са се консумирали широко по онова време, то е позволявало да се запази бистър ум.
Именно поради тази причина кафенетата са се превърнали в предпочитани места за интелектуални разговори.
Оживена и понякога хаотична атмосфера
Кафенетата отпреди 300 г. често са били много оживени. Разговорите са можели да бъдат шумни, а обстановката — понякога хаотична.
Някои заведения са посрещали музиканти или шахматисти. Други са били посещавани от играчи на карти или хора, които са правели залози.
Смесицата от миризми — кафе, тютюн, восък от свещи — е създавала много особена атмосфера.
За пътешественика от онова време влизането в кафене е било силно сетивно преживяване, много различно от спокойната обстановка и обмисления дизайн на много днешни заведения.
Предшественикът на днешните кафенета
Макар обликът им и начините, по които се използват, да са се променили, днешните кафенета остават преки наследници на тези заведения отпреди три века.
Идеята остава същата: място, където хората се срещат на чаша кафе, разговарят, работят или си почиват.
Днес кафенетата предлагат множество напитки, усъвършенствани методи за екстракция и внимателно обмислена обстановка. Но по същество социалната им роля остава много близка до тази на кафенетата от XVIII век.
Тези места продължават да бъдат пространства за срещи, творчество и обмен на идеи.
Традиция, която преминава през вековете
От повече от 300 г. кафето съпътства моментите от всекидневието и големите обществени дискусии. От задимените кафенета на XVIII век до съвременните кафенета тази напитка никога не е преставала да събира хората.
Ако можехме да се върнем назад във времето и да прекрачим прага на кафене от 1725 г., несъмнено бихме се изненадали от атмосферата и простотата на обстановката. И все пак веднага бихме открили нещо познато: удоволствието да споделим чаша кафе и разговор.
Традиция, която очевидно никога не е излизала от мода.
Може да Ви е интересно да прочетете и:
