Преди около 300 години, в началото на 18-ти век, кафенетата вече са били емблематични центрове на социалния и интелектуалния живот. Съвсем различни от съвременните кафенета, които познаваме днес, те въпреки това са играли също толкова централна роля в обществото. Хората са идвали да пият кафе, разбира се, но също така и да си побъбрят, да обменят идеи, да четат вестници и да обсъждат политика или философия.
Да се потопите в света на кафенетата отпреди три века означава да откриете места, които са били едновременно семпли и оживени, където ароматът на прясно приготвено кафе се е смесвал с шума на разговорите.
Прости, но приветливи места
За разлика от съвременните кафенета с техния сложен дизайн, кафенетата от 18-ти век често са били скромни заведения. Мебелите обикновено са се състояли от прости дървени маси, пейки или столове, понякога износени от времето.
Стените можеха да бъдат украсени с дървени ламперии или просто варосани. Осветлението идваше от свещи или маслени лампи, които излъчваха топла, но доста слаба светлина. Атмосферата често беше опушена, тъй като клиентите пушеха лули или тютюн.
Подът, често направен от камък или дърво, можел да бъде покрит с дървени стърготини, за да абсорбира разлята течност и да улесни почистването. Всичко това създавало рустикална, но приветлива атмосфера.
Въпреки семплото си обзавеждане, тези места бяха много оживени. Можеха да се чуят изблици на смях, разгорещени дискусии и звън на чаши и лъжици.
Кафе, много различно от днешното
Кафето, консумирано преди 300 години, не се е приготвяло така, както е днес. Очевидно е, че еспресо машини не са съществували и приготвянето му е разчитало на много по-елементарни методи.
Кафето често се е варило в големи кафеници или се е приготвяло в метални кани. В някои региони са се използвали методи, подобни на това, което сега се нарича турско кафе, с много фино смляно кафе.
Напитката обикновено се сервирала черна и много силна. Захарта започвала да се разпространява все по-разпространено в Европа, но си оставала скъп продукт. Що се отнася до млякото, то рядко се добавяло.
Чашите били по-малки от съвременните халби. В някои кафенета кафето дори се сервирало в метални купички или чаши.
Места за срещи и дебати

Една от най-забележителните характеристики на кафенетата от миналото е била тяхната социална роля. Те са били много повече от просто места за пиене на топла напитка.
В Париж, Лондон или Виена кафенетата са били любими места за срещи на интелектуалци, писатели, търговци и понякога политици. Хората са идвали, за да обсъждат последните новини, да коментират политически събития или да спорят по философски въпроси.
В Лондон някои кафенета дори са били наричани „пенсови университети“. За цената на чаша кафе – често стотинка – човек е можел да се докосне до увлекателни дискусии и да срещне културни хора.
По този начин тези институции участваха в разпространението на идеи и циркулацията на информация.
Вестници и информация
Кафенета също играеха важна роля в разпространението на информация. Много от тях предлагаха вестници на клиентите за четене.
Във време, когато малко хора можеха да се абонират за публикации, кафенетата се превърнаха в места, където хората идваха да четат новините за деня. Вестниците понякога се окачваха на дървени подпори или се затваряха, за да не изчезнат.
Клиентите четяха определени статии на глас, което след това подхранваше дискусии в стаята.
Така кафенето се превърна в истински център за обмен на идеи и информация.
Преобладаващо мъжка клиентела
Важно е също да се помни, че преди 300 години кафенетата са били посещавани предимно от мъже. В много европейски градове жените рядко са били виждани в тези заведения.
Кафенетата са били считани за места за мъжки общуване, където са се събирали търговци, занаятчии, писатели и студенти. Дискусиите са можели да бъдат оживени, понякога шумни, а атмосферата доста спокойна.
Едва много по-късно кафенетата се превърнаха в места, отворени за всички, каквито ги познаваме днес.
Специализирани кафенета
С течение на времето някои кафенета са си изградили специфична клиентела.
В Лондон например някои заведения са били посещавани главно от търговци или застрахователни агенти. Други са привличали писатели или учени.
Почти можеше да се досетите за клиентела на едно кафене само като прекрачите вратата му. Някои бяха известни с интелектуалните си дебати, други с бизнес дискусиите си.
Тези кафенета понякога дори са допринесли за раждането на важни институции. Например, Lloyd's of London, сега известен застрахователен пазар, е възникнал в лондонско кафене от 17-ти век.
Все още екзотична напитка
Преди триста години кафето е било сравнително нова напитка в Европа. Внесено от Близкия изток през 17-ти век, то бързо набира популярност, но запазва аура на екзотика.
Зърнените култури са идвали главно от Йемен или първите колониални плантации. Транспортирането им до Европа е било дълго и скъпо.
Въпреки това, търсенето продължило да расте. Кафето се е смятало за стимулираща напитка, която е помагала на хората да останат будни и да мислят ясно. За разлика от бирата или виното, които са били широко консумирани по онова време, то е позволявало на хората да поддържат ума си бистър.
Ето защо кафенетата са се превърнали в привилегировани места за интелектуални дискусии.
Оживена и понякога хаотична атмосфера
Кафенетата преди 300 години често са били много оживени. Разговорите можели да бъдат шумни, а атмосферата понякога хаотична.
Някои заведения обслужваха музиканти или шахматисти. Други бяха посещавани от картоиграчи или комарджии.
Смесицата от миризми — кафе, тютюн, восък от свещи — създаваше много специфична атмосфера.
За пътешественика от онази епоха, влизането в кафене е било интензивно сетивно преживяване, много различно от спокойната и стилна атмосфера на много заведения днес.
Прародителят на нашите кафенета
Въпреки че външният им вид и предназначение са еволюирали, днешните кафенета остават преки наследници на тези заведения отпреди три века.
Принципът остава същият: място, където хората се срещат на чаша кафе, където си говорят, работят или релаксират.
Днес кафенетата предлагат множество напитки, сложни методи за добиване на бира и внимателно проектирана атмосфера. Но по същество тяхната социална роля остава много близка до тази на кафенетата от 18-ти век.
Тези места продължават да бъдат пространства за срещи, творчество и обмен.
Традиция, която обхваща векове
В продължение на повече от 300 години кафето е част от ежедневието и важните социални дискусии. От опушените кафенета на 18-ти век до съвременните кафенета, тази напитка никога не е преставала да сближава хората.
Ако можехме да се върнем назад във времето и да влезем в кафене от 1725 г., несъмнено щяхме да бъдем изненадани от атмосферата и простотата на мястото. И все пак, веднага щяхме да открием нещо познато: удоволствието от споделянето на кафе и разговор.
Традиция, която, очевидно, никога не е излизала от мода.
Може би ще ви хареса да прочетете и:



